Невероятно

Избори!

Леле, какви емоции! Какви речи, какви уверения, какви компромати и фалшиви обвинения! Леле!

И нито думичка за пътят! Трънливия път , който трябва да извървим, за да постигнем малко, едва доловимо чувство за справедливост, едно относително спокойствие и увереност за настъпващо добро бъдеще за нас, децата ни и внуците, даже.


Явно никой не знае и не е чувал за този път. Или някой знае, но няма никаква възможност да го посочи поне. За изпълнение да не говорим.


Това е ситуацията в момента – безпътица!


Боричкащи се „елити“ без никакви шансове за въздействие върху настоящето. По-скоро борбата е за продължаване на СЪЩОТО.


Дори най-върлите критици на това „СЪЩО“, не могат да направят нищо! Защото НЕ ЗНАЯТ! Не знаят какво да направят. Могат само да се изкажат силно критично в парламента и да “постват“ многословни писания във всякакви възможни медии…


Има умни глави, но няма лидери! Лидери, които ни ТРЯБВАТ!


В момента има лидери на БАНДИ, много добри в работата си. Увличат привърженици с пари, служби и привилегии. Но само, ако са изгодни на каузата, която е - още повече облаги!


Има и т.н. наследствени лидери напр. лидерката на БСП. Тя наследи компактна единна партия, която превърна в малка елитарна такава. Но тя я счита за лидер!


Винаги съм се чудила защо един доказано беден народ не гласува за лява партия? Която се предполага, че ще защитава интересите му.

Масово бедния народ гласува за дясна партия, която се предполага, че защитава интересите на капитала.


Даже в момента битката за управлението у нас е между две десни партии…


Е, даже мога да си отговоря – ами  защото нямат доверие в левите. Т.н. леви елити, които участват в избори са по-капиталисти от истинските такива. Затова!


И ето ти безпътицата!


В един момент се оказва, че няма на кого да се довериш!


Има някои леви формации, които дават индикации, че могат да обърнат управлението към по-добро, но са малко и слаби. Но се опитват! Което е добре!


Но нямат подкрепата на хората. Примерът е бруталното разрязване на ПСА.


Една формация САМО протестира пред паметника, но беше безсилна пред полицията и флексовете! Сега постаментът стои самотен и тъжен насред града. Никой не харесва това, но европейските натегачи го постигнаха.


В цяла Германия има паметници на победилата Хитлер  съветска армия, но никой не ги разваля или реже с флекс!


При това, Източна Германия има пълното право да ги премахне, защото беше откъсната от общата територия  на страната, а съветските войски присъстваха там много по-дълго, отколкото у нас.  


Но тя /Германия/ не ги сваля от пиедесталите им.


И в тази връзка се питам – какво е човешката история?


Низ от събития – мир, война, развитие, превземане на територии, създаване на държави и т.н. и т.н.

Тези събития от историята са записани, описани от знайни и незнайни автори като потвърждение, че са случили.


Кой дава правото на еднодневни властимащи да си тълкуват историята и да я прекрояват по свои или натрапени от някои виждания и политически пристрастия???


Или да обявяват исторически събития и факти за несъществуващи, или отричайки тяхната значимост?


Все едно да обявиш за несъществуващо  събитие от личния си живот, защото не съответства на „новото“ време?! Като например, че си бил пионерче? Това са  може би 3 години от живота ти! А ти не си ги живял!?


Същото е да обявиш построения от твоите предшественици паметник за несъвместим със съвремието предмет, който трябва да бъде унищожен.


Що за уважение към твоите сънародници, живели  по онова време? Да не говорим за тоталното отричане на факт, който е предопределил развитието на страната ни в съответната посока.

Та ние сме били съюзници на победения! Да не си мислите, че сме щели да бъдем помилвани?! От победителите?


Последвалите събития за България са следствие от договорките на победителите за сферите на влияние. В които договорки ние въобще не сме участвали.


С какво ни беше виновен паметника, че попаднахме в сферата на влияние на СССР?! Независимо от нашето мнение по въпроса!


А после се сърдим, че оскверняват паметници на наши герои в Северна Македония?!


И така си вървим от край време! Накъдето ни повлече поредния ни „спасител“ натам вървим и му се подчиняваме!


Това е положението!

Съвремие


Напоследък загубих дар слово, ума и дума и съвсем останах без глас!


Невъобразимо съвремие!


Необяснимо примирение и равнодушие!


Безобразно използване на човешки ресурс!


Покупко продажба на хора и съдби!


Животи и достойнства стъпкани в калта!


И все пак живеем! Невероятно!

 

Що е мафия?


Продължение...

Като се замисля, май причината е във факта, че не само държавата, а и всичките й структури се управляват като мафиотски такива.


Какви са най-основните признаци, че една държава или област, или окръг и т.н. се управлява по мафиотски?

  • Шефът /човекът най-горе/ е с неограничени възможности за упражняване на властта, която е извоювал. Именно „извоювал“, защото и избори да е имало, спечелването им е една война. Война с ДРУГИТЕ. С всички средства. Най-вече непозволените, но така завоалирани, че изглеждат като законни.
  • Без Шефът /човекът с пръстена/ не може да се случи никакво събитие. Шефът участва във всичко! Него питат как да постъпят с едно или друго, с неговото име започват изказванията и речите си, с него почват деня и го завършват.
  • Никога, ама никога не се предприемат инициативи, независимо за какво се отнасят, понеже горкия инициатор ще се изправи пред гнева на Шефа, а той /гневът/ ще бъде излят на събрание, пред всички, за назидание на други, ако дръзнат да проявят самостоятелност!
  • Шефът контактува само със своите привърженици. Те го хвалят и величаят, те му ръкопляскат на хвалбите за „големи“ постижения, те се смеят неистово на дебелашките му шеги и т.н. и т.н…
  • Шефът дава пример как да се управлява на своите подчинени и те го следват безусловно. Те са „Шефът“ в своя си ресор. Основната им грижа е да спазват директивите, които щедро се леят от устата на Големия. И да не проявяват никакво неподчинение или самостоятелност. Пази боже, ако се провалят, наказанието ще бъде жестоко – по мафиотски демонстративно и с поучителни изводи за останалите.
  • А тези наказания наистина са ужасяващи:

Побои;

Отвличания;

Убийства;

Ако имаш късмет, можеш да се отървеш само със затвор!

Присвояване на бизнес;

Съсипване на бизнес;

Рекет и изнудване;

Медийна разправа  с публикации на лъжи и фалшива информация;

И какво ли още не!


Примери по гореизложеното има колкото искаш!

  • Побой над един кмет, който не е изпълнил задачата си да спечели изборите в своята община; А колко още е имало, които не са публикувани?...
  • Разбира се, отвличанията са квалифицирани като криминални деяния, но със сигурност са имали или икономически или назидателни цели;
  • Убийствата си ги знаем, поне за това медиите ни осведомяват до втръсване подробно. Всъщност се отстрелват вече употребените пионки, изпълнили своето предназначение с чест, като се изпращат също „с чест“ в последния им път…
  • Всички знаем по-известните имена от последно време, които демонстративно бяха арестувани, а някои от тях излежават несправедливи присъди. Другите постояха известно време в ареста и се откупиха щедро.
  • Няколко случая с присвояване на бизнес нашумяха, най известния беше – присвояване на Асансьорния завод.
  • Съсипаните бизнеси тепърва ще научаваме, защото все още няма условия за тяхното осветляване.
  • Рекетът и изнудването ни съпътстват от началото на т.н. преход.
  • За медиите просто нямам думи. Ежедневно ни заливат с всякаква информация, коя от коя по-тенденциозна, изпълняваща функциите да промива мозъците на населението /и то главно на младите, които нямат кой знае какви спомени от близкото минало/.


И всъщност какво следва от цялата тази констатация за нашето настояще?


Ами СТРАХ!


Това е реакцията. Въпреки, че има свободни медии, в които все пак се промъква някаква истина, но от безкрайното повтаряне на едно и също, дори да е истина, не ти става по-добре.

Страхът е всеобхватно чувство! Парализира всякаква съпротива, а даже поражда и примиренчество, послушание, подчинение, подтиска чувството за справедливост и желанието за съпротива.


Всяка съпротива среща „разбиране“, ако е многолюдна или натиск, ако е малобройна.

Ето това е мафиотския начин на управление.


Подчинение, подчинение, подчинение и НИКАКВА съпротива!

Иначе ГУБИШ – работа, бизнес, самоуважение, самочувствие, статус в обществото, и накрая ГУБИШ и себе си…


А може да е другояче…


Но не и сега. Явно въпреки съпротивата на шепата ентусиасти, решени да променят бъдещето, страхът и инстинктът за оцеляване вземат връх.


Не само у нас, навсякъде по света. Цивилизацията ни е в упадък. Достигнала е своя връх и вече се спуска стремглаво по нанадолнището.


Но се захваща за всяко нещо, попаднало й на пътя, което може да задържи статуквото.


Още малко, още малко! Но е обречена, тази цивилизация. Именно поради неистовото й съпротивление на връхлитащото НОВО!


Какво е то, за съжаление, не знаем… Но го искаме!

Забавното боричкане


Ако не е трагично за всички нас, това боричкане за постове и влияния във върхушката на страната ни, е много забавно.


Кой да бъде такъв, кой да не бъде?


Например външен министър! Леле, какви борби, какви изказвания, какви клетви и заклинания! И заплахи!


Буря в чаша вода… И то мътна! Да не кажа и кървава!


А на всички ни е ясно, кристално при това: Този формат на управление е безсмъртен! Няма убиване! Ще си управляват, както им се повелява и няма кой да ги спре! Камо ли някакъв смешен спор за сфера на влияние като външната политика.


Смях през плач! Ние плачем, те се смеят!


Като рекламата за пералнята – Тя работи, ние се забавляваме!


Т.н. сглобка /противна дума за тази тематика/ си работи прекрасно! Ноооо, електоратът, електоратът не е доволен… Затова са и тези напъни да се докажеш като борец за тази правда, за която е гласувал! И да „отстояваш“ уж своите принципи и убеждения.


А те тези убеждения, нямат нищо общо с действителността! В тази действителност, в която съществуват управленците ни е в сила максимата – Едно говориш, съвсем друго вършиш!


И при това обясняваш многословно, че това не е онова, което мислиш че е, а нещо съвсем друго!


И така, докато и на последния човек не му стане ясно, че го баламосват по много дебелашки начин. И започне ДА МИСЛИ!


Защото в днешно време няма много МИСЛЕЩИ! Малко сме! И слаби!

Виждаме, че ни лъжат в лицето, но я реагираме, я не!


Ще реагираме, ако например ни засекат на пътя! Оооо, тогава сме много люти! И пищови вадим!


Но, ако усетиш, че те лъжат /или те минават с 200!/ не си даваш труда да реагираш адекватно. Не ми е ясно ЗАЩО?


Ще трябва да помисля по въпросa, защото засега нямам отговор…

Боже, дано не е война!

 

Скоро дъщеря ми ме попита къде са хората, които са критични относно водената политика от сегашното т.н. „правителство“?


То и аз се зачудих къде сме? Защо категорично не заставаме зад своите убеждения и изискванията към управляващите? Защо нашето мнение и думата ни не се чува, така че да окаже някаква макар и малка корекция на настоящето?


Въпроси, въпроси…


И като се замисля, /упражнение, което все по-рядко практикувам/ май започва да ми става ясно защо?


Всъщност, тези хора не мълчат! Те са по форумите! И пишат ли, пишат или говорят ли говорят… Без никаква полза за обществото…


А причината е, че много малко хора ги слушат! Слушат ги единомишлениците им. Но каква полза? Никаква. Трябва да ги чуят ВСИЧКИ! И противниците им!


В столицата всичко ври и кипи! Но така ли е в другите градове? А в селата?

При тях достигат „официалните новини“ по официалните медии. А те са дозирани и напудрени според случая. И повечето са пропагандни и тенденциозни, предназначени да пуснат димна завеса над истината!


Например – Прословутия демонтаж на ПСА. По същество един вандалски акт над паметта на поколението, участвало във войната – нашите бащи, някои от които не се и завръщат след това!


Но темата и изпълнението й успя да задими важни за страната събития:

  • Измененията на Конституцията – неприемливи за голяма част от населението, но прекалено удобни за няколкото управленци, които се взеха много насериозно и решиха, че ще са вечни!


НЕуважаеми управленци, може би пропускате, че всяко ново управление е в състояние да направи своите си промени, като отмени вашите и създаде нови за собствения си комфорт?


В интерес на истината, имат право да бързат със собственото си оцеляване във властта. Надали ще им са „отвори парашутът“ втори път да управляват, а пък за промени в Конституцията, изобщо не могат да се надяват в бъдеще!


  • Другата димка беше промяната на Националния ни празник! Тя пък беше пусната ей така, за разкош! Но свърши работа! Вместо хората да дискутират другите, по-драстични промени, захапаха тази тема!
  • Сега пък ни заляха вече с огромна доза помия!


Ревизия на учебните програми, където да се промени всенародното отношение към Русия!!!

Или пък да се следят медиите, заедно със социалните такива за нежелана пропаганда?! /Разбирай от Русия!/


Или премахване на стихотворението „Аз съм Българче“ от учебните програми?! Видите ли, защото в училищата вече учели  децата и на други националности! Забележете – дошли да ЖИВЕЯТ в България!


Нима всеки един от сбирщината от националности от всички краища на света в САЩ не се нарича американец?


Какво ли се подготвя зад кулисите в момента, за да ни бомбардират с подобна абсурдна пропаганда?


Трябва да е нещо грандиозно! Което не виждаме от мъглата и помията!

Боже, дано не е война!

Кукловоди и актьори

Забелязахте ли, че все повече облечените във власт по цялата земя заприличват на актьори?


Някои добри, някои не толкова…


Но вършат работа!


На знайни и незнайни кукловоди.


Веднага „бие на очи“ всепризнатия артист Зеленски! Той е такъв по 24 часа, денонощно!


Няма почивка, няма отпуска! Постоянно е на сцената! Международната! Но на него му е простено, защото той и без това си е артист!


Но какво да кажем за другите? Изпълняващи длъжността!


Като започнем от най-мощния - президента на САЩ. Нима и той не изпълнява роля? Без да изпитва и най-малко съмнение, че е използван! Ако не си изпълнява ролята, ще бъде премахнат. Или не дай си боже убит!? Както вече се е случило в историята…


Преминем през Путин! Президентът на Русия. И той е артист от класа! Сега води война и е в силата си да командва, но свърши ли войната, дали повече ще бъде необходим? И на кого…


Е, стигнахме и до нашия „незначителен“ премиер Денков! По-послушна кукла, едва ли може да се посочи като пример за успешно изпълнявана роля!

И защо е така?


Защото големите „играчи“ на сцената на света имат всички лостове за въздействие върху подопечните им кукли.


При нас това е лелеяният „Шенген“! С това име стават и лягат нашите актьори.

Шенген, та Шенген!


Сладката примамка за лековерните! Но и примамка с неимоверна сила!

Която  променя планове за развитие, руши паметници, обезверява цели поколения, зомбира населението, нашепвайки елейни слова за просперитет и лични облаги. И напоследък особено жестоко променя историята!


Изтръгва паметта и вярата на народа си, особено на младото поколение!


Жалко, много жалко!


Аз мисля, че ще преживеем!

Поне някои от нас… Важното е да не се загуби човешката популация.


Но май сме доста многобройни за да се изгубим в суматохата. Даже Земята трудно ни изхранва…


Сигурно има начин. Рецептата е проста:

  • Всеки се грижи за себе си, като се съобразява с другите, доколкото е възможно!


Например:


Зима е. В твоето жилище има централно отопление, но и на най-високата степен на устройството за регулиране на температурата, радиаторът ти е едва, едва загрял. И ти е студено!


В същото време, разбираш, че  съседът ти от последния етаж е „усвоил“ таванското си помещение и си е направил стая за живеене. Нищо лошо, но лошото е, че си е прокарал тръби и си е свързал радиатора в новата стая /съвсем нелегално/ с общата инсталация.


Като резултат, всички в сградата получават по-малко топлоподаване от централата и мръзнат през зимата.


И въпросът е – какво ще направят съседите?

  • Няма да направят нищо;
  • Ще поговорят със съседа и ще го убедят да си легализира отоплението;
  • Ще сезират компетентните органи за това нарушение?


Обикновено е първото. И ще си мръзнат… И плащат, и топлото на съседа…


Е, какво можеш ти в случая да направиш? Ами всичко възможно да защитиш своите интереси т.е. правото ти на топлина през зимата! По всички възможни и позволени начини!


Ако успееш даже да привлечеш в тази мисия и няколко свои съседи, това ще е ГОЛЯЯЯМА победа!


Ако пък приложиш този защитен подход към всичко, което ти пречи да се чувстваш и живееш като „бял“ човек, ето това е самата същност на справедливостта.


Всъщност какво е демокрация? Не е ли непрекъснат процес за установяване на справедливост?


А определението на този  процес е:

Защитавай правата си, но се съобразявай с правата на всички в общността!


Така се получава една справедливост за  хората, които искат да живеят в тази общност.


Като правя уточнението, че в цяла една общност не може да има едно единствено разбиране на демокрацията и справедливостта.


Но в демократичните принципи прилагани от Древна Елада до сега, има заложени саморегулиращи се норми, които, ако се спазват във всяка държава, ще има равноправие за всички!


Нали това искаме?

И въпросът е: Какво да се прави?

Положението изглежда съвсем, ама съвсем безнадеждно!


Както писах в една друга публикация, „масите вече не искат да живеят както досега, а властта не може да управлява по нов начин.


Патова ситуация или  „революционна обстановка“?


И едното и другото. Но тази обстановка не е като другите досега. Тя не води до „революция“ в историческия смисъл на думата.


Защото голямата част от „революционерите“ са хора, които също имат какво да губят от промените. Не са съгласни да ги лъжат и манипулират, но не съвсем са съгласни и да изгубят дребните си придобивки от системата – жилище, работа, положение в обществото, достъп до привилегии и други подобни.


Това е т.н. средна класа, но и не съвсем „средна“. По-бедна и онеправдана от средната класа в развитите общества. Но все пак, придобила самочувствие и възможност да гледа по-отгоре тези, които нямат нейните „богатства“.


И защо е така? Властта дава възможности и привилегии на доста умерено послушни хора. И естествено очаква от тях съответната отплата. В противен случай, същата тази власт ще преосмисли достъпа до тези благини и в един момент, ще се окажеш почти на улицата.


Затова и революцията е невъзможна, докато има тази организация на управление.


И отново стигам до извода, че ще се стигне до някакъв вид катаклизъм в целия свят, който ще доведе до коренно изменение на обществото като цяло.


И ще започнем отначало. Може би „от  пещерите?“ Е, не чак оттам!


Но със сигурност ще се наложи да подкрепим и изградим съвсем ново общество. Какво ли ще бъде? Никой не знае!


Но едно е важното в случая – всяко общество се възпитава от множество фактори.


Като например: При т.н. социализъм, имахме дефицитна икономика. Какво пък живеехме с това, което се предлагаше. Хубаво, лошо, това е!


Когато ни „сполетя демокрацията“, изведнъж ни заля изобилието! И станахме консуматори! С все по-голям апетит към задоволяване на всичките ни потребности, а и отвъд тези потребности!


Затова и много бързичко навлязоха банките! Тогава пък ни сполетя консумирането и на това, което не можем да си позволим, като ни насърчиха да вземаме ли вземаме заеми.


Е, не всички го направиха по този начин. Имаше и все още има съграждани, които трезво преценяват своето финансово състояние, но при най-бедните не е така.


Не за първи път казвам – банките са необходимо зло! Без тях не можеш да си купиш жилище например или автомобил! Но да вземаш заем да си купиш най-новия модел мобилен телефон, при положение, че не ти трябва чак толкова екстри в него си е направо безумие!


И в заключение, значи чакаме… Докато лудите се налудуват!?

Ако през това време не полудеем и ние…

Явно, ще трябва да преживеем…

…този пагубен период от безвремие в който се оказва, че живеем.

Населението на планетата иска да оцелее и се бори за това! Но тънката прослойка на елитите във всички държави се съпротивлява много упорито, използвайки всички възможни средства,  дадени им и усъвършенствани десетки години експлоатация и властване.


Както се вижда от историята на съпротивата на различни слоеве от населението в различни страни на Земята, в последните 20-30 год., няма никаква полза.


Допреди 50 години, например, властта правеше доста големи отстъпки и задоволяваше много от исканията на хората. Или някое правителство ще падне или няколко закона ще се променят в полза на протестиращите, въобще имаше някакъв смисъл от публичното изразяване на гражданска позиция.


Но, това време отмина безвъзвратно. Явно няма вече терен за отстъпление. Който се е добрал до някаква си служба /на народа/, я държи с всички сили и възможности на позицията си. /Пример – настоящия шеф на БФС/.


Да не говорим за най-високостоящите „служители“ на народа!


Там, вече не се поставят въпросите за развитие на държавата, за повишаване стандарта на живот, за красотата на ежедневието, изразена в създаване и поддържане на екстериора на населените места и т.н.


Там борбата е да не изпаднеш от политическата партия, където си намерил сладко местенце за живуркане. Независимо дали си на власт, или не!


Защото всяка партия вече е т.н. „политически проект“! Вкл. и най-старата!


А какво е политически проект? Постигане на икономически цели с политически средства!

Борбата е жестока! Сменят се властовите позиции, но държавната субсидия си остава! Трябва да има партии, нали? Е, ще си ги пазим и хрантутим! Докато съвсем съсипят бедната ни държавица!


Не че съм против партиите, но начинът, по който се експлоатират партийните позиции и безконтролните възможности, които дават са неприемливи!


Преди какво беше? БКП командваше всичко и всички! Но имаше нещо, наречено партийна дисциплина и морал, ако щете. Доста хора си изпатиха по тази причина.


Единствен ненаказуем беше Тато! И тогава имаше боричкания за надмощие, но беше в рамките на ЕДНА партия. Като в края на краищата и Тато си изпати!


А сега! Представете си какъв е мащаба на борбата, умножен по броя на партиите! Страховито е!


Като вземем пред вид и т.н. „свобода“ и защитата на всевъзможните нарушения на закон, на Конституция, на човешки права от партийните структури, вече става ясно и колко сме го закъсали!

Дааа, ще трябва да преживеем този период! Докато т.н. елити се самоунищожат! И дано е по-скоро! Защото има опасност това вегитиране да продължи дълго.


Даже ми се струва, че самоунищожението вече е започнало. Имаме антагонистично структурирано правителство от партии с декларативно сходни виждания за Европейско развитие, но с коренно противоположни виждания за морала и корупцията.


Тази колаборация или ще доведе до погиване и на двете партийни структури, или едната ще надделее над другата. Дано да не е „лошата“!


 Все още имаме ресурси за плячкосване. А докато има нещо, което става да присвояване, винаги ще се намери някой, който да го поиска!

И продължаваме да разсъждаваме


Всъщност, промяната е заложена в нас самите. Всички искат нещо да се промени, но първо се промени ти! Но не е лесно…


Навиците са нещо много трайно. Всеки знае, как се зарича да отслабне „от днес“! Но ако няма някой да те подкрепи в това начинание, много трудно ще успееш.


Този някой може да е най-близкия до теб човек, но може да е съвсем, съвсем друг. Познат, приятел или неприятел /той/тя ще го направят несъзнателно/, или пък специално място за целта, където ще ти съдействат със съвети и диети и гимнастика.


Но и това е подкрепа, нищо, че е малко или много задължителна.


Да кажем, че успееш! Отслабнеш, какво става след това? Вие, читатели ми кажете!

Едни задържат теглото, но други /и то повечето/ не успяват. След постигане на целта, волята отслабва и лошите хранителни навици се завръщат, особено, ако има някой веселяк, който да ви подтиква към „греховните“ навици. Хапни, де, хапни, нищо няма да ти стане… И си готов да се поддадеш!


Както и при отказът от пушенето! Тъкмо си се отказал и вече месеци не си палил и хоп! Идва стар, стар приятел и ти подава кутията! Ако имаш воля, отказваш, неколкократно, но ако нямаш… палиш!


А какво да кажем за навиците ни в пазаруването? За няколко десетки години /след като ни сполетя демокрацията/, се научихме да купуваме от препълнени магазини, супер- и хипермаркети. А за МОЛ-овете да не говорим! Ако магазинът не е достатъчно добре запълнен със стока, го подминаваме. Няма избор – си казваме… И търсим ли търсим най-многото избор от съответния ценови сегмент, който отговаря на стандарта ни на живот.


Даже и поглеждаме към по-високия сегмент, който не е за нас, но много ни се иска да го използваме. И задлъжняваме ли задлъжняваме… Е, не всички правят това, но целта ми е да изложа пороците на консуматорското общество и свързаните с него навици, обсебили живота ни.


Какво значи да се освободиш от някой навик? Това е като да заживееш нов живот! Представете си, че трябва да си купите обувки! Какво правите обикновено? Отивате в близкия магазин или в МОЛ-а? Купувате някакви обувки, които ще ви свършат работа? Или обикаляте всички възможни магазини за обувки, които са в обсега ви и накрая нищо не купувате? Така ли е? Или пък междувременно си харесвате прекрасна блузка или пуловер и се връщате триумфално в къщи, без обувки, които е належащо да си вземете!


Ето това е навикът – търсиш нещо и обикаляш да си го намериш. А дали можеш да промениш навика? Трудна работа!


Ето друга история: Как си купувате плодове и зеленчуци от пазара или от магазин „Плод-зеленчук“, или от супермаркета?


От всички тези места ви слагат продуктите в найлонова торбичка, нали? А чували ли сте, че дори рибите имат наночастици пластмаса в организма си? Какво да кажем за хората, които живеят в пластмасов свят? Сигурно и ние имаме от тези наночастици в себе си.


Но въпреки предупрежденията за тази опасност да заприличаме на пластмасови хора, не се отказваме от навика си да поставяме зеленчуците и плодовете в проклетите торбички.


Въпреки, че във всички големи магазини можете да си купите памучни мрежички за многократна употреба и да си слагате там продуктите.


Лично аз опитах да ги използвам, но в един момент се хванах, че отново си късам найлона от рулото в супера! Е, аз ще поработя упорито да преодолея този навик, но другите?...


Оказва се, обаче, че имаме много навици, които трябва да променим, ако искаме да оцелеем! И можем да започнем отнякъде, откъдето ни е най-лесно. И да вървим нататък.


Със сигурност с промяната на навиците ни да купуваме и консумираме все повече и повече, някои неща в живота ни ще се променят.


Даже си мисля, че голяма част от сегашните производства на стоки и услуги ще изчезнат – например производството на пластмасови опаковки /ако огромна част от потребителите им се откажат от използването им/.


Но възниква и друг въпрос – какво ще правят работниците им, които ще останат без работа? Ще трябва да се помисли  и за това.


Но във всички случаи, съществуването на Човечеството е много по-важно.


И тръгвайки по нов път на развитие, това Човечество ще намери решенията, които ще го спасят и съхранят.


Надявам се да не прибегнем до изселване на друга планета! Но пък защо не?   

 

Защо пазарната икономика пречи както на развитието, така и на оцеляването на човечеството



В началото беше ентусиазъм и въодушевление от измислената и наложена на света организация на икономиката т.н. пазарна икономика.


След ВСВ /Втората световна война/, тази икономика беше много необходима и полезна за развитието на Европа и държавите, включени в нейните предели. Държави, в разруха и недостиг на всичко – храна, енергия, жилища, облекло, обувки за малките и големи жители.

Тогава, политиката на свръх производство на стоки и услуги се оказа най-подходящата, за да задоволи нарастващите нужди на оцелялото население.


Това е позитивно, обаче само до задоволяване  на житейски потребности на човека. Започне ли свръх натрупване, опасността от бързо изчерпване на ресурсите на планетата е вече на хоризонта.


Но самата същност на пазарното свръхпроизводство води и до друг негативен резултат – раждането на консумативното общество. Което по своята същност е претенциозно, капризно и търсещо все повече и повече и все по-ново и по-ново нещо за задоволяване на нарасналите си потребности от удобство, красота и лукс. С които да надскочи съседа, колегата, началника и кой ли още не!


Но това търсене на все повече и по-добро, поражда и употребата на все повече ресурси за производството и свръх-предлагането на стоки и услуги.


Защото ако няма свръх-предлагане, капризния и презадоволен клиент, няма да е удовлетворен и щастлив. Ако няма евтини стоки и много скъпи такива, клиентът няма как да се почувства обгрижен  от пазара.


И ето резултатът – изчерпване на земните ресурси от всичко. От горива, от източници на енергия, от храна /поради нарасналото население/, от материали за производство на най-елементарни продукти, необходими за охолното съществуване на човечеството.


Ето и пример: Ако една фирма, компания или холдинг работи на принципите на пазарната икономика, то за да оцелее, трябва непрекъснато да се разраства и по възможност да печели повече и повече.


Сигурно сте чели във вестниците или в електронните медии, как някоя си компания тази година има ръст или няма ръст в отчетите си. Тази, която няма, е длъжна да се позасили и да увеличи производството си или подобри услугите си и да догони конкуренцията си, защото, намалението на икономическите й показатели ще доведе до постепенния й упадък и в крайна сметка ще изчезне от пазара.


Затова висшия мениджмънт на компаниите по света следят показателите за ръста и вземат мерки за предотвратяване на прекален спад, който ще доведе до фалит.


Този непрестанен стремеж за повече и повече /производство, услуги и др./ неминуемо доведе земята до все по-трудно задоволяване на потребностите от ресурси. Да не кажа, че сме на ръба от тотален недостиг на някои суровини и енергийни източници.


И за да преодолеем този недостиг, започнахме да използваме вторично някои материали и да търсим алтернативни източници на енергия. Но и това е на път да бъде изчерпано и тогава?

Какво да се прави? Въпрос с много повишена трудност.


Сегашния консуматорски начин на живот на по-голямата част от населението на Земята, както и тоталната зависимост на всички ни от парите, ще унищожи цялото човечество.


За това унищожение ще помогне и най-богатата прослойка от обществото ни, която няма да допусне срива на т.н. пазарна икономика. Защото който е разгадал начина на печелене на пари и богатства чрез използване на принципите на тази икономика, няма лесно да се откаже от възможностите, които ползва. Ще се бори докрай, /даже и след края/, защото има власт, има средства, има поддръжници, които храни и издържа, има всичко СЕГА.


Но катастрофата приближава. Тя е неизбежна. Ако продължаваме както досега.


Да купуваме без мярка, да консумираме без мярка, да искаме да живеем както съседа, както бизнесмена от екрана, въобще, както ненаситното общество ни диктува. За да сме на ниво, за да сме задоволени и презадоволени от какво ли не!


А какво ще стане, ако си имаме всичко необходимо, без да трупаме излишни неща?


Може би ще сме по-свободни, независими от проклетите си навици за повече и по-хубави притежания, които в един момент отиват или в някой ъгъл на дома ни, или на боклука?


Дали ще сме по-добри, тогава? И по-състрадателни, и по-щастливи?


Дали?


Странно как парите се самовъзпроизвеждат!

Само преди някакви си 30 –тина години си живеехме кротичко, по социалистически и бедно /до голяма степен/. И бяхме натрупали 12 милиарда дълг! Огромен за това време.


А сега само дефицитът, предвиден в бюджета е 6 милиарда! А той е 3% от общия!

Значи – 200 милиарда! Как стана това? Откъде се взеха тези пари?!


Сигурно от сентенцията „Пари при пари отиват“.


От заплати от по 100-200 лв., сега статистически отчитат средна заплата – 1880 лв.???

Чак толкова да сме засилили икономиката, не сме, но факт! Доходите се увеличиха като с магическа пръчка. И не само доходите, но и харчовете на държавата, също.


Голямо печатане е паднало! На новички банкноти! Без покритие…

Вчера имаш 100 лв. заплата в джоба, а днес, изведнъж 1000! Супер, а?


Но преди нямахме например Здравна каса, нямахме модерни Пенсионни фондове /и частни и държавни/, нямахме НОИ, НАП и други подобни знайни и незнайни фондове.

А тези институции събират пари! Нашите пари! Чудя се откъде ги взехме тези пари за да направим фонд от 7 милиарда лева в Здравната каса, например!?


Да, работят хората, не че не работят! Но зависи какво и за кого!


Имаме вече десетки софтуерни фирми – наши , но предимно чужди /с най-високото заплащане за страната/, имаме и Колцентрове с много добре платени служители, имаме държавна администрация с много високо платен мениджмънт.


Е, софтуерните компании и колцентровете, поне дават някаква продукция, докато от държавните мениджъри нямаме кой знае каква полза, само получават „грешни“ пари…


Имаме и много, много чужди компании, които са инвестирали средства в изграждане на нови мощности или използват наличните такива. И те донякъде плащат добре…


Но имаме и бедни фирми, които работят без да плащат пълния размер на данъците и осигуровките на служителите си. Тези фирми плащат минимална заплата, а служителите им получават /или даже не получават/ други пари „на ръка“. Тези работещи са много повече като брой в сравнение с високо платените им колеги, също работещи… И за статистиката се взема осигурителния им доход, а не това, което получават под масата.


И как тогава изкараха средна заплата 1880 лв.! Стъкмистика!


Но да се върнем на парите. След падането на „Желязната завеса“, предприемачи от цял свят се втурнаха към нашите бедни страни да инвестират!


Ахаа, ето откъде са се взели тези милиарди! От чуждите инвестиции, от чуждите пари, явно.

Дотолкова ни „наинвестираха“, че не остана българска фирма, с която поне само да се гордеем.


Единици са държавните компании, които са наши, а за частните да не говорим.

И затова у нас много, ама много се цени т.н. ИНВЕСТОР! Защото той не само носи работни места, но и „падат корупционни“ пари от него!

Нищо, че заради последното още повече компании с желание за инвестиции, избягаха „през глава“ от нашата крадлива администрация!


Но е факт, че настоящото ни благоденствие, дължащо се на парите на  чуждите компании, се дължи също и на завладяването на нашата икономика. От капитали, идващи от другаде, не от нашите предприемачи.


Нашите предприемачи са натикани в ъгъла. И преживяват някак си…


Но паричното обращение като цяло се увеличава с нарастването на чуждестранния капитал.

И т.н. „Европейски пари“. Които са си наши, защото плащаме „членски внос“ за да сме в Европейския съюз… И после ни ги връщат под формата на „помощи“…


Не напразно на нашата монета от две ЕВРО ще пише:


„Боже, пази България!“

И стига, моля ви се с тези пенсионери!


Горките управляващи! Освен всичко друго и пенсионерите им се натресоха на главата!


И сега с неимоверни усилия трябва да намерят пари за нещастните им пенсии! Представете си!

Ми те не са толкова важни! Важни са работещите, нищо, че и те остаряват, не се подмладяват!

И след повече или по-малко време ще се пенсионират…


Ноо, сега са важни те, младите, работещите! То и много пенсионери работят, но и много НЕ МОГАТ да работят, за да си увеличат доходите.


Но защо все за пенсиите говорят? Явно голям дефицит в бюджета носят с увеличението си?

Сигурно някаква мантра са измислили и като повтарят „пенсии и увеличение“ всички други харчове от бюджета стават незначителни в сравнение с този огромен харч за създаване на нормален живот на старите хора.


Пенсионерите трябва да бъдат намалени – каза един пишман политик наскоро! Е, нямаше предвид „унищожени“ , защото щяха да го обвинят във фашизъм…


Намалението щяло да се постигне с увеличаване на възрастта за пенсиониране, видите ли! Да, така е, но когато и тази възраст се достигне, а парите за пенсии отново са недостатъчни? Пак ли ще увеличаваме възрастта? Докога?


Като гледам, няма някакво раздвижване по въпроса за рационализиране на пенсионната система, според която, внесените за пенсии отчисления от заплащането на работещите са тотално недостатъчни за изплащане на сегашните пенсии.


Освен въведената вноска за т.н. ДЗПО за втора пенсия, която май не е достатъчна… И може би ще даде резултат, ама доста по-късно от пенсионирането на днешното младо поколение.


С няколко думи – всички се надяваме да се подходи към този въпрос с мисъл за бъдещето /20-50 год. напред/, а не да се реагира с мерки на порции, в зависимост от ситуацията и конюнктурата на момента.


И стига сте дъвкали пенсиите! С изказвания като – „Пенсионерите станали по-богати от работещите“?!


Да, един нищожен процент получава тавана, но основната маса едва свързва двата края.


И така – спрете с мантрите уважаеми и неуважаеми политици! И се заемете с нормализиране на пенсионната система!

Ще сърбаме много горчива попара



Преди време, в едно комедийно предаване, нарекоха една страната Смехорания.

Май това име много добре пасва на страната ни. Наистина е СМЕХОРАНИЯ!

Ма то не бяха избори, ма то не бяха коалиции, ма то не бяха неосъществени правителства и проекто-премиери! То не бяха акробатични номера и пируети на знайни и незнайни политици!

Е, последното прегрупиране вече беше върхът! По нареждане на Посолството! Голям смях!

Не мога да разбера себе си: От известно време усещам, че нямам никакво уважение към никой, който е овластен по някакъв начин и е задължен да управлява, така да се каже. Какво ти уважение, аз дори го игнорирам, все едно, че не съществува! Предполагам, защото тотално не съм съгласна с цялостната политика, която води страната ни незнайно накъде!?

За мен е странно, защото съм възпитана да уважавам хората преди всичко, но и служителите от всички нива в държавата, които обслужват мен, а и останалите сънародници.

Ми не мога да ги уважавам! Особено „висшите“ политици, наричащи себе си „политическа класа“.

Смешни са ми, защо ли?

Защото сами се нарекоха така?! КЛАСА! Досега имаше две класи – Експлоататори и есплоатирани. Класа на богатите т.н. капиталисти /които имат капитали за инвестиране/  и класата на бедните /които нямат капитали за инвестиране/.

Но се появи нова „класа“ политическата. Не знам как да я класифицирам… Защото има капитали /без да казвам как са „събрани“/, но те не са за инвестиране! Тези „капитали“ са за упражняване на влияние и поддържане на имидж в обществото. Е, и за охолен живот, разбира се! И за потомците!

Т.е. богатството на политиците не можем да наречем „капитал“, който се инвестира, а политическо благосъстояние може би. Е, придобито по не много „капиталистически“ начин… Но винаги НЕДОСТАТЪЧНО и винаги с визия и действие за ПОВЕЧЕ.

И се питам /в смисъла на класовото обществено разделение/ какво точно е т.н. политическа КЛАСА? Експлоататор ли е? Или ескполоатиран?

И защо всеки т.н ПОЛИТИК  неистово държи да е точно в тази „класа“? С цената на ВСИЧКО!

На човешкото си достойнство, на семейството си, даже на самоуважението си!

На тази ЦЕНА, класовият политик си ГАРАНТИРА ПЕЧАЛБА! Необлагаема – скрита във всевъзможни сметки на злачни места, извън погледите на т.н. народ който впрочем го е ИЗБРАЛ!

И тази „печалба“ е от /нека си го кажем/ ПРИСВОЯВАНЕ и КОМИСИОНИ от общите ни пари за строителство на инфраструктура, на печеливши предприятия, създаващи работни места, за култура, за туризъм и какво ли още не! Полезно за нашето общество!

Най-смешното в случая е, че голяма част от кражбите на средства за развитие на страната ни, са присвоени с изнудване на печеливши бизнеси, на тормоз над предприемачи и други подобни бяха РАЗКРИТИ публично!

И вместо виновните, които станаха скандално известни и разобличени, да бъдат наказани с цялата строгост на закона, ето ги пак ни се смеят от екрана на телевизорите ни! Още по-нагли от преди и с още по-големи апетити за допълнителни порции!

Още по-голям смях!

Е, явно ще трябва да отчетем създаването и съществуването на тази нова класа! Въпреки отвращението си от поведението й, въпреки съвсем неприкритите КРАЖБИ на общото ни имущество и тоталната ЛИПСА на полагащите ни се като народ развитие и просперитет!

Както казах – живеем в страната СМЕХОРАНИЯ!

И как да се справим с това? Явно с огромна порция СМЯХ, уважаеми смехоранчета!

Политическата класа ще твори политически боклук, а ние ще си умираме от смях!

А попарата, която сами сме си надробили ще става все по-горчива…

В какво се превръщаме бавно и все повече

Що за държава сме? Отново и отново с действията си повтаряме ситуацията преди и по време на Първата и Втората световна войни.

Остава да видим какво ще се случи СЛЕД. За двете войни вече знаем – след Първата - катастрофа!

След Втората – диктатура на пролетариата!

А след тази?

Прекалено много се ангажирахме – и декларативно и с материални ресурси, каквито нямаме.

Не зная дали всеки от нас си дава сметка, че в момента тече Световна война на територията на ЕДНА държава-жертва.

И ресурсите на целия военен блок наречен НАТО се изсипват на фронта. И ВСИЧКИ страни-членки ТРЯБВА да участват! Искат или не, имат ресурси или нямат?!

Защото видите ли, след края на военните действия, ще ни /забележете/ ДОПУСНАТ до възстановяването на пострадалата страна. Пострадала И с наша помощ! Цинично!

Да истината е, че огромна част от сънародниците ни са ПРОТИВ войната. Но това НЕ ЗНАЧИ, че тези хора подкрепят Путин и неговата политика! Войната е нещо ужасяващо!

Най-доброто, което НЕподкрепящите войната искат е  ДА СПРЕ! Да започнат ПРЕГОВОРИ и се постигне СПОРАЗУМЕНИЕ за мир!

За се случи това, военните действия трябва да спрат!!! А не да се ПОДКЛАЖДАТ с нови и нови оръжия и боеприпаси!

Защо НАТО не съдейства за такова развитие? Или не желае или не може?

Лично аз съчувствам на потърпевшите от войната. Защото не само Русия участва в тази война, а ЦЕЛИЯ арсенал от страните-членки на НАТО.

Не може да въоръжаваш един от участниците в конфликта и да казваш, че НЕ участваш във война.

Участваш и още как!

И какво излиза? Една територия на суверенна държава е терен на военни действия, нямащи много общо с причината за конфликта. А с интересите на НАТО и най-вече с тези на САЩ. А тези интереси са – да отслабят Русия възможно най-много! За се възцари основния НАТОвски копнеж - доминираща роля във всичко и над всички на Земята. Като се премахне или поне намали драстично ролята на ядрената сила Русия при вземане на решения, касаещи световната политика.

Но мислите ли, че това е възможно? Е, болните мозъци явно го мислят!

А нашата държава е член на НАТО… И от един месец /откакто има редовно правителство/ вече стриктно изпълнява нарежданията на своите съюзници. Искат боеприпаси, ето боеприпаси /това поне можем да произведем/.

Искат старите самолети МИГ, /не че имаме здрави такива/ , но ще изпратим! А нашето небе ще се пази от полски самолети или някакви други, налични в момента?!

Искате ВСИЧКИ да са съгласни с това? Ееее, тука вече е малко по-трудно. Не всички са съгласни да „наливат масло“ в огъня на войната. И който не е, се напада и критикува /засега/. Вижте публикациите против Волгин.

За в бъдеще, може и да се арестува… Кой знае?

Имаме късмет, че една единствена институция в страната ни е с официално различно становище. Което е добре като цяло, защото трябва да има равновесие на мненията. И това е хубаво.

Но какво ще стане, ако Русия надделее? Не казвам победи! Във всяка война НЯМА победител! Има изстрадали и измъчени хора, които се нуждаят от помощ и подкрепа!

Да и какво ще стане? Ние отново ще  сме загубили, както в цитираните по-горе войни!

Интересно, какво ли ще е случи пък тогава? Каква точно катастрофа ще преживеем?

Или ще се „снишим“ както правеше един доскоро управлявал ни политик?

Държавата, а и свтът са в дупка

Цялата ни държава, а и целия свят сме в дупка, една голяма и потъваща все по-дълбоко дупка.


Не остана място, което да не е засегнато от поквара и развала. Чудя се, как е възможно все пак да съществуваме и да се развиваме донякъде…

И театърът ни напомни за тази разруха, въпреки, че постановките си вървят, актьорите си играят, публиката ръкопляска, значи всичко е наред!


Да, ама не!


Всичко и всички са яко напазарувани и подкупени от една олигархия, която  си е въобразила, че е върхът и може да плати подчинение и послушание на всяко едно ниво в държавата.


Стига това ниво да е полезно за каузата  – съхранение на сегашното състояние /наречено статукво/ и заеманите позиции и привилегиите, свързани с тях.


От време на време, незадоволените и пренебрегнати от разпределението на привилегиите и материалните поощрения, излизат на улицата и протестират. Но, олигархията  не спи – веднага преразпределя подаръците. Задоволява исканията на протестиращите за сметка на други привилегии, давани на други не особено важни субекти.


Докато и те не се разбунтуват и процесът се повтаря, до безкрайност.


Все пак държавните субсидии са крайно число парични средства. Но се преразпределят по интереси.

Пропаднахме в наистина голяма дупка, от която няма измъкване в близкото бъдеще.


И въпреки, че икономиката, казват, е в добро състояние, моралните устои на държавността са пълен колапс.


Всички ужасни разкрития за корупция в огромни размери на най-високо ниво, а и на доста по-ниско ниво, съсипа нашето бъдеще, в лицето на младото поколение.

За младежите, вече няма нищо свято – шефа краде, ами нормално е… Примирявам се, стига да ми плаща редовно и повече.

Или защо да работя, по-добре да направя някоя далаверка, ще спечеля повече…


За съжаление и тази философия на младите е следствие от управлението в последните 15 год. на едно „недоказано“ корумпирано правителство, което научи цялата администрация вместо да си изпълнява задълженията, да чака заповеди какво точно да прави, за да не сгреши и после да изтърпи караниците на вишестоящите.

И така е и досега – всеки чака някой да му каже какво да прави. Инициативността се наказва жестоко.


И все пак правя уговорката, че има достатъчно много младежи, които работят и преуспяват, въпреки условията в страната. Нали освен на „старците“ развитието ни се дължи и на тях!


И сега въпросът е – как да изпълзим от дупката?

 

Ще трябват усилия, за които по никакъв начин не сме готови. Защо ли?

- Старците могат , но време им е минало.


- По-младите, но вече пред пенсия, също биха могли, но защо да си подритват пенсийката?


- Младите и силните, те пък се примириха със ситуацията и си гледат живота, такъв, какъвто е.


- Подраставащите са критичната маса, на която се надяваме, защото са мислещите хора и са във възраст на отрицание на статуквото. Проблемът с тях е, че не са склонни на усилия и продължителна съпротива.


Значи са необходими съвместни действия, не само на една определена възрастова група.

Новите реалности

Като че ли започва бавното трансформиране на старата цивилизация и още по-бавната й замяна с новата версия на общественото развитие.


Новите условия са налице - все по-видно е неумението на управляващите елити да се справят със заливащите ни несъвършенства на старата организация на управление и начин на живот, в условията на недостиг на ресурси за нормално съществуване на осем милиардното население на планетата.


А планетата ни има ресурси да изхрани населението си, само да се намери приемлив начин за разпределението им. 


И да се намали до минимум подтискащата роля на парите в управлението и живота на хората.

Но как? Ето това е въпросът!

Който държи и пари и ресурси няма да "сподели" лесно.

Даже напротив - ще се бори с всичките си ресурси за да запази ВСИЧКО!


Трябва да настане такава ситуация, при която няма да има начин и парите и ресурсите да се задържат, без да се жертват съвсем други жизненоважни неща?!

Но какво ли пък ще е това нещо?


Може би световен катаклизъм, който да предизвика спасяване на живот, вместо запазване на богатство?

Но като се замисля, не е много приемливо, ако е съпроводено с много невинни жертви?!

А и бавното "умиране" на системата Пазарна икономика май ще ни изтормози повече!


Много се надявам да има някакъв приемлив път, по който да мине Планетата ни, без скъпи жертви и да достигне едно балансирано общество.


И нямам предвид общество, където има за всички по равно. Не, съвсем не!

Общество, в което за всеки човек на Земята има достатъчно храна и подслон.


Благодарение на  най-талантливите хора, които със своя ум и изобретателност, с труда и амбицията си могат да осигурят съществуването на хората.

Останалите не толкова талантливи човеци със своя си труд полезни знания ще оформят най-многолюдната част на човечеството.


А ще има и хора, на които или нищо не им са отдава в труда и учението или откровено не им се работи, е няма да "изхвърлим" тези хора /както сега се случва/, а ще им подсигурим минимум средства за съществуване, а не смърт от недояждане, от измръзване  или болести без достъп до грижи.


Описвам някаква утопия, нали? Осъзнавам го.

Но и към този момент има публично известен начин за издръжка на всички хора с т.н. минимален базов доход, нали?

Май да!


Overview - Коментари

JANUARY 2022

Date

Jan. 15, 2022

SEPTEMBER 2021

Date

Sep. 24, 2021

AUGUST 2021

Date

Aug. 10, 2021

MAY 2021

Date

May. 8, 2021

FEBRUARY 2021

Date

Feb. 28, 2021

Feb. 14, 2021

OCTOBER 2020

Date

Oct. 19, 2020

NOVEMBER 2019

Date

Nov. 18, 2019

JUNE 2019

Date

Jun. 19, 2019

NOVEMBER 2018

Date

Nov. 7, 2018

JANUARY 2018

Date

Jan. 4, 2018

DECEMBER 2017

Date

Dec. 6, 2017

SEPTEMBER 2017

Date

Sep. 10, 2017

JULY 2017

Date

Jul. 17, 2017

JANUARY 2017

Date

Jan. 18, 2017

DECEMBER 2016

Date

Dec. 29, 2016

JULY 2016

Date

Jul. 19, 2016

JANUARY 2016

Date

Jan. 18, 2016

Jan. 4, 2016

MARCH 2015

Date

Mar. 14, 2015

Latest comments

09.11 | 19:52

Здравейте,

Имате ли нужда от спешен заем, за да разрешите финансовите си нужди? Ние предлагаме заеми, вариращи от 2 000,00 до 100 000 000,00, ние сме надеждни, мощни, бързи и динамични, без кредитна

07.11 | 20:35

Фирма за заем Sky Wealth, ние даваме заеми при лихвен процент 0f 3%.

Добър ден господин/госпожо.

Ние сме частна компания и предлагаме заеми при ниски лихвени проценти, за да се определи размерът на

04.11 | 19:06

ГАРАНТИРАНА ОФЕРТА ЗА МОМЕНТАЛЕН ЗАЕМ: skywealthloanfirm@gmail.com

04.11 | 18:59

Фирма за заем Sky Wealth, ние даваме заеми при лихвен процент 0f 3%.

Добър ден господин/госпожо.

Ние сме частна компания и предлагаме заеми при ниски лихвени проценти, за да се определи размерът на

Share this page